top of page

Поставяне под запрещение: Пълно ръководство за процедурата

  • Снимка на автора: адв. Светослав Григоров
    адв. Светослав Григоров
  • 26.02
  • време за четене: 3 мин.

Ако Ваш близък човек страда от душевна болест или слабоумие и не може да се грижи за себе си и имуществото си, поставянето под запрещение може да го защити от неразумни сделки, измами или самоувреждане.


В тази статия ще ви обясня стъпка по стъпка какво представлява искът за поставяне под запрещение, кой може да го подаде, как протича делото и как се отменя запрещението. Информацията е базирана изцяло на действащото българско законодателство и съдебната практика.


Какво е поставяне под запрещение и кога е необходимо?

Поставянето под запрещение е съдебна процедура, с която се отнема изцяло (пълно запрещение) или частично (ограничено запрещение) дееспособността на лице, което поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи.

  • Пълно запрещение – лицето се третира като напълно недееспособно (като малолетно). Не може да сключва сделки, да се разпорежда с имущество, да гласува и т.н.

  • Ограничено запрещение – лицето може да извършва само обикновени дребни сделки, но за по-важни действия му е нужно съгласуването на настойник/попечител.

    Искът е конститутивен – съдът с решението си създава ново правно положение.


Кой може да поиска поставяне под запрещение?

Българското законодателство дава правото на иск на следните лица:

  • Съпругът и най-близките роднини (по права линия и по съребрена линия до IV степен)

  • Прокурорът (когато близките бездействат или няма такива)

  • Наследници, кредитори, съсобственици или лица, чието правно положение ще бъде засегнато

  • Бившата съпруга, на която е предоставено упражняването на родителски права

  • Органът по настойничество – според практиката противоречиво, но по-често се приема, че кметът няма самостоятелно право

Участието на прокурора е задължително, когато той не е ищец. Ако ответникът е непълнолетен, задължително участва и отдел „Закрила на детето“ към дирекция „Социално подпомагане“.


Къде се подава искът и кой съд е компетентен

  • Подведомственост – българските съдилища са компетентни за български граждани (чл. 5, т. 2 КМЧП).

  • Подсъдност – окръжният съд като първа инстанция (чл. 104, т. 1 ГПК) по постоянния адрес на лицето.

  • Искът е неоценяем – плаща се държавна такса в размер на 40,90 евро.


Как протича производството по поставяне под запрещение

  1. Подаване на исковата молба В нея се посочват фактите за душевната болест или слабоумието и невъзможността лицето да се грижи за себе си. Не е задължително да посочвате дали искате пълно или ограничено запрещение – съдът сам определя според състоянието.

  2. Изслушване на ответника (задължително). Съдът винаги изслушва лично лицето, чието запрещение се иска. Принудително довеждане е възможно, но се избягва. Заседанието може да се проведе извън сградата на съда - в дома или в лечебното заведение, където се намира лицето.

  3. Съдебно-психиатрична експертиза. Не е задължителна, но в повечето от случаите се назначава. Вещото лице дава заключение дали лицето страда от заболяване, което води невъзможност да ръководи постъпките си.

  4. Доказване. В тежест на ищеца е да докаже болестта и невъзможността за грижа. Съдът служебно следи за интереса на ответника.


Какво решение постановява съдът

  • Не се допуска неприсъствено решение или решение при признание на иска.

  • Съдът може да постанови пълно запрещение, дори да е искано само ограничено.

  • Решението влиза в сила след изчерпване на възможността за обжалване.

  • След това съдът уведомява кмета на общината, който назначава настойник/попечител.


Отмяна на запрещението – как се връща дееспособността?

Отмяната може да поиска:

  • Самият поставен под ограничено запрещение

  • Настойникът/попечителят

  • Органът по настойничество

При пълно запрещение, ако лицето подаде иск лично, съдът извършва специална проверка и при противоречие с настойника назначава особен представител - адвокат.

Производството по отмяна следва същите правила като поставянето.


Защо да изберете адвокат за дело по поставяне под запрещение

Тези дела са изключително деликатни – от една страна трябва да защитим интереса на болния, от друга – да не се злоупотребява с процедурата. Като адвокат аз:

  • Подготвям исковата молба и доказателствата така, че да отговарят на строгите изисквания на съда

  • Организирам изслушването и експертизата по най-деликатния начин

  • Представям клиента на всички заседания

  • Следя за бързо назначаване на настойник след решението

  • Помагам при последваща отмяна, когато състоянието се подобри



Често задавани въпроси

  1. Може ли да се постави под запрещение човек, който отказва лекарства?

Да, но това обикновено се свързва и с искане за задължително лечение по ЗЗ.

  1. Колко време отнема делото?

Обичайно от 3 до 8 месеца в зависимост от експертизата и натовареността на съда.

  1. Мога ли да обжалвам първоинстанционното решение?

Да, решението подлежи на окръжен съд подлежи на обжалване пред апелативен съд.

  1. Какви документи са нужни за започване на процедурата?

  • Медицински документи, удостоверевящи състоянието на лицето.

  • Решение на ТЕЛК, ако има такова.

  1. Какви са разноските?



Разноските в производството са за адвокатски хонорар, депозит за вещо лице и държавна такса.

Не се присъждат разноски на ищеца, дори да искането за поставяне под запрещение бъде уважено от съда. Ответникът има право на разноски, ако искът бъде отхвърлен.


Относно поставяне под запрещение, моля, свържете се с мен, като отидете на контакти.


поставяне под запрещение

Коментари


©2026 Адвокат Светослав Григоров

София, България 

bottom of page