Личен фалит

Въведение

На 4 юли 2025 г. в България влезе в сила Законът за несъстоятелност на физическите лица. Този закон, често наричан „закон за личния фалит“, предоставя възможност на граждани, които не упражняват свободна професия, да обявят несъстоятелност и да се освободят от непосилни дългове след удовлетворяване на кредиторите си в рамките на възможностите.

Основни положения на закона

Критерии за допустимост

Законът се прилага за физически лица, които не упражняват свободна професия (например адвокати, лекари, архитекти). За да се квалифицира за обявяване в несъстоятелност, длъжникът трябва да отговаря на следните условия:

• Да не е в състояние да погасява дълговете си в продължение на повече от 12 месеца.

• Общите дългове да надхвърлят 10 770 лв. (10 минимални работни заплати).

• Да бъде „добросъвестен“, което означава, че не е участвал в измамни или безотговорни финансови действия. Законът изброява 11 хипотези за „недобросъвестност“, включително:

  • Осъждане за престъпления като злоупотреба с доверие или финансови нарушения (освен ако лицето не е реабилитирано).

  • Неспособност за работа без основателна причина през последната година преди подаване на молбата.

  • Нарушения при деклариране на доходи или имущество през последните 3 години.

  • Разпореждане с имущество на значителна стойност без компенсация през последните 3 години.

    
    

Процедура при личен фалит

Процесът може да бъде иницииран само от длъжника чрез подаване на молба до окръжния съд по настоящия му адрес. Молбата трябва да включва:

• Подробна декларация за доходи, имущество, семейно положение, кредитори и плащания.

• Подкрепящи документи.

• Възможен план за погасяване, който може да бъде предложен от длъжника или изготвен от синдика по-късно.

Длъжникът може да поиска освобождаване от държавни такси, но не и от разходите по процедурата.

Роля на синдика

Съдът назначава синдик (попечител), който може да бъде държавен съдебен изпълнител, ако не е избран друг синдик в рамките на един месец.

Синдикът:

• Контролира транзакциите на длъжника.

• Идентифицира имуществото.

• Прекратява договори, управлява искове и предлага планове за погасяване.

• Ликвидира имуществото, ако е необходимо.

Ред за удовлетворяване на исковете

Законът определя строг ред за удовлетворяване на кредиторските искове:

Ред	Тип иск
1	Обезпечени искове (ипотеки, залози) от реализацията на обезпечението.
2	Права на задържане от стойността на задържания актив.
3	Разходи по несъстоятелността.
4	Исковете за издръжка, дължими по закон на трети лица.
5	Публичноправни искове (на държавата или общините) преди датата на решението за несъстоятелност.
6	Исковете след решението за несъстоятелност, непогасени на падежа.
7	Други необезпечени искове преди решението за несъстоятелност.
8	Лихви по необезпечени искове след решението за несъстоятелност.
9	Заеми от свързани лица.
10	Безвъзмездни сделки.
11	Разходи за участие на кредиторите в производството.

Неопростимите дългове

Някои задължения не се опрощават дори след приключване на процедурата, включително:

• Обезпечени дългове, ако обезпечението не е използвано.

• Глоби.

• Вреди от непозволено увреждане.

• Задължения за издръжка.

• Дългове, възникнали след откриване на процедурата.

• Задължения към гаранти или съдлъжници.

Последици от процедурата

• Длъжникът не може да извършва нови сделки за управление или разпореждане с имущество без разрешение на синдика, освен за текущи задължения (напр. комунални услуги, храна, здравеопазване) до ниво на издръжка.

• Сделките след откриване на процедурата са нищожни, а длъжникът се счита за недобросъвестен.

• Съдебните и арбитражни производства по имуществени искове срещу длъжника се спират, освен за искове, обезпечени с имущество на трети лица.

• Изпълнителните производства върху имуществото на несъстоятелността се спират.

План за погасяване

Планът за погасяване може да включва отсрочване или разсрочване до 3 години, частично или пълно опрощаване на дългове или други действия за удовлетворяване на кредиторите. Той се одобрява от събранието на кредиторите и съда. Ако не бъде предложен или одобрен в срок, длъжникът се обявява в несъстоятелност, губи правата си за управление и разпореждане, а имуществото му се ликвидира.

Случаи без имущество

Ако длъжникът няма имущество за покриване на първоначалните разходи, съдът обявява несъстоятелност, налага обща възбрана и спира производството. Длъжникът трябва да докладва имуществото си месечно и в рамките на 7 дни при придобиване на ново имущество. Производството може да се възобнови в рамките на 1 година, ако длъжникът или кредитор внесе средства за първоначалните разходи; в противен случай несъстоятелността се обявява, а производството се прекратява след 1 година, с възможност за възобновяване в рамките на 3 години, ако имуществото е достатъчно.

Обжалване

Решенията на окръжния съд обикновено се обжалват пред апелативния съд в 14-дневен срок. Изключения, които се обжалват пред Върховния касационен съд, включват отхвърляне на молба за несъстоятелност, прекратяване поради неспазване на условия след откриване и решения на апелативния съд за приети или отхвърлени списъци с искове.

Въздействие върху бизнеса

Служители

Служителите, които се борят с финансови затруднения, могат да се възползват от този закон, за да стабилизират финансите си. Това може да доведе до подобрена производителност и ангажираност на работното място, тъй като финансовите проблеми често влияят на психическото здраве и ефективността. Ръководителите могат да обмислят програми за финансова подкрепа или консултации, за да помогнат на служителите да се ориентират в този процес.

Клиенти

За фирми, които работят с индивидуални клиенти, законът може да повлияе на способността на клиентите да плащат за стоки или услуги. Ако клиент подаде молба за несъстоятелност, това може да забави или ограничи плащанията към компанията. Фирмите трябва да преразгледат кредитните си политики и да обмислят обезпечаване на вземанията си, за да защитят финансовите си интереси.

Кредитни пазари

Въвеждането на личен фалит може да промени практиките за отпускане на заеми. Кредиторите може да станат по-предпазливи, което да доведе до по-строги условия за кредитиране или по-високи лихвени проценти. От друга страна, законът може да насърчи потребителското доверие, тъй като хората знаят, че има механизъм за справяне с финансови неуспехи.

Икономическо въздействие

Законът може да стимулира предприемачеството, като предоставя „мрежа за сигурност“ за физически лица, които поемат финансови рискове. Това може да доведе до повишена икономическа активност, особено в сектори, зависими от потребителските разходи. Въпреки това, той може да повлияе и на финансовите институции, които ще трябва да адаптират своите рискови модели.

Времеви график и прилагане

Въпреки че законът е в сила от 4 юли 2025 г., подаването на молби за несъстоятелност ще бъде възможно най-рано след 9 месеца. Министърът на правосъдието трябва да издаде заповед за нов модул в Регистъра на несъстоятелността, а Висшият съдебен съвет има 9 месеца, за да организира автоматичен трансфер на данни от Единната информационна система на съдилищата към регистъра. Този преходен период дава на бизнеса време да се подготви за потенциалните ефекти.

Заключение

Законът за несъстоятелност на физическите лица е значителна реформа, която предоставя структуриран начин за физическите лица да управляват непреодолими дългове. За ръководителите на компании е важно да разберат неговите положения, за да се ориентират в потенциалните му ефекти върху служители, клиенти и икономическата среда. Като следят развитието на прилагането му и адаптират бизнес стратегиите си, ръководителите могат да се възползват от възможностите, които този закон предоставя, като същевременно минимизират рисковете.

Относно несъстоятелност на физически лица, моля, свържете се с мен, като отидете на контакти.