Прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1 от Кодекса на труда, е най-често срещаната хипотеза, в която не се изисква да се посочват причини или основание.
Постигане на взаимно съгласие при прекратяване на трудовия договор
Двете насрещни волеизявления на страните, както предложението за прекратяване, така и приемането му, е необходимо да са в писмена форма. Насрещната страна, към която е отправено предложението, има 7-дневен срок от получаването му да вземе отношение. В противен случай се счита за мълчалив отказ.
Няма изискване за лично предаване на искането, може да бъде извършено от трето лице, по пощата или куриер. Важно е да са удостоверени с входящ номер или обратна разписка.
Работодателят и служителят постигат взаимно съгласие относно датата на прекратяването на отношенията им.
Заповед за прекратяване на трудовия договор
Издаването на последваща заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие, няма силата на писмено съгласие по смисъла на чл. 325, ал. 1 от КТ. Наличието на заповед не означава съгласие от страна на работодателя. Подписът за получаването ѝ от служителят не изразява волята му за прекратяване на трудовия договор.
Възникване на спорове
При възникнал спор, съдебната практика приема, че уведомяването на насрещната страна по трудовия договор за приемане на отправеното й предложение е възможно да бъде извършено в устна форма, а фактът на узнаване на приетото предложение е допустимо да се установява с всякакви доказателствени средства, в това число свидетелски показания.
При прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие, свържете се с нас, като отидете на контакти.