Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което:
- има данни, че е извършило престъпление;
- след предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;
- при наличие на тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на опасност;
- при невъзможност да се установи самоличността му;
- се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем;
- обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;
- в други случаи, определени със закон.
Срок на задържане
Започва да тече от момента, в който е ограничено правото на свободно придвижване. Точният час се отбелязва в заповедта за задържане, независимо от времето на нейното фактическо издаване. Задържане за повече от 24 часа представлява нарушение на човешките права, което води до ангажиране на отговорност на държавата.
Обжалване пред съда на заповед за задържане
Заповедта, която е административен акт, се обжалва по съдебен ред е в 14-дневен срок. Жалбата се подава чрез административния орган, съответното районно управление, до съответния районен съд. Касационната инстанция е административен съд.
На първо място, заповедта трябва да е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, както и да е спазена законовата форма на правното основание.
Основанието за издаване на заповедта и доказателства за наличието на твърдените факти, следва да се посочени в заповедта или в преписката към него. Липсата им е достатъчно основание за отмяна на заповедта за задържане.
При отмяна на заповедта от съда, присъждат се направените разноски, като адвокатското възнаграждение е минимум 500 лева, съгласно Наредба № от 1 юли 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
За обжалване на заповед за задържане, свържете се с нас, като отидете на контакти.