Мярка за неотклонение задържане под стража
top of page
Търсене
  • Снимка на автораадв. Светослав Григоров

Мярка за неотклонение задържане под стража

Актуализирано: 31.07.2023 г.

Мярката за неотклонение „задържане под стража” е най-тежката мярка за процесуална принуда, търпи се в следствен арест или затвор.


Предпоставки за взамане на мярка за неотклонение задържане под стража

  1. Обосновано предположение за извършване на инкриминираното деяние;

  2. Наказателното производство да е за престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” или по-тежко;

  3. Опасност от укриване;

  4. Опасност от извършване на друго престъпление.

Обосновано предположение за извършване на престъпление

Първата абсолютна предпоставка е установяването на обосновано предположение за извършване на престъплението от обвиняемия. Кумулативно се изисква да е налице и опасност от укриване или от извършване на престъпление.


Обосновано предположение за извършване на престъпление представлява фактически и правен извод, базиран на събраните годни и относими доказателства;


Наказателно производство за тежко престъпление

Досъдебното производство да е за престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” или по-тежко. За да бъде ограничето правото на свободно предвижване, необходимо е да бъде предвидено такова наказание за деянието.


Опасност от укриване

Такава опасност е нлица, когато лицето няма документи за самоличност или не е с установен адрес.

Опасност от извършване на друго престъпление

Наличието на реална опасност за извършване на престъпление се обосновава при наличие обременено съдебно минало със скорошни осъждания преди сегашното деяние, осъждания за тежки престъпления, за множество престъпления от един и същи вид. Осъждания преди много време или за леки престъпления, водят до извод за нисък риск от извършване на ново престъпление. Други неприключили наказателни производства, както и полицейски регистрации не се вземат предвид от съда, като основателна предпоставка за задържане.

Чл. 63, ал. 2 от НПК предвижда презумпция за наличието на реална опасност от извършване на престъпление, когато обвиняемият е бил привлечен:

- за извършено престъпление при условията на рецидив или повторност;

- за тежко умишлено престъпление и е бил осъждан за тежко умишлено престъпление от общ характер, като му е било наложено наказание поне една година „лишаване от свобода”, изпълнението на което не е било отложено;

- за престъпление, за което е предвидено наказание не по- малко от

десет години „лишаване от свобода”.

Презумпциите са оборими и задържането не може да се базира само на тях.


Oтносно взета мярка за неотклонение "задържане под стража", свържете се с нас, като отидете на контакти.

435 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички
bottom of page