Търсене
  • адв. Светослав Григоров

Несъстоятелност на фирма

Състоянието на неплатежоспособност е дефинирано в чл. 608 от ТЗ. Това е обективно фактическо и правно положение на търговец, който не може вече да посреща търговските си дългове и задълженията към държавата, свързани с търговската дейност и тази невъзможност е проявена видимо и трайно. Неплащането на един или повече дългове е само един признак, който може да доведе до извод за настъпване на обективна невъзможност за заплащане на дълговете. Отказването от страна на длъжника да заплати отделно вземане, когато той сериозно и добросъвестно вярва, че не дължи, не означава изпадане в неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Законът, установява една презумпция, която е максимално ясна. Външното проявление на състоянието на неплатежоспособност настъпва категорично, именно когато търговецът спира да плаща задълженията си към всички кредитори, т.к. вече не разполага с ликвидни средства, тоест с налични парични средства. Неплатежоспособност може да е налице и когато, длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло вземанията на отделни кредитори. Предвидена е и възможност, длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност с начална дата и когато е изпаднал в ликвидно затруднение, което обаче, не изключва възможността да удовлетвори отделни кредитори. Законодателят атакува длъжниците, които продължително време прикриват състоянието на неплатежоспособност като избират на кои кредитори да платят и на кои не.

Според презумпцията предвидена в чл. 608, ал. 2, 3 и ал. 4 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът не е заявил за обявяване в Tърговския регистър и регистър на ЮЛНЦ годишните си финансови отчети за последните 3 години, спрял е плащанията си изцяло или от части по някое от групите вземания изброени в чл. 608, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 от ТЗ, както и ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608 от ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията, като външен белег на проявление неплатежоспособността.

По своята правна същност, производството по несъстоятелност е универсално изпълнително производство, поради което и споровете, относно отделните вземания не са в преюдициална връзка с решението по откриването му, а касаят стадия на приемане на вземанията на кредиторите от синдика. Установителното действие на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ се разпростира върху обективното имуществено състояние на длъжника и има действие по отношение на всички - чл. 630, ал. 3 от ТЗ. Решението за откриване производство по несъстоятелност няма за предмет установяването със силата на присъдено нещо на конкретното вземане на кредитора спрямо длъжника по несъстоятелността, но наличието на изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка е една от предпоставките за откриване производство по несъстоятелност, поради което и без да формира сила на присъдено нещо по отношение на вземането, посоченото в молбата по чл. 625 от ТЗ, съдът следва да прецени наличието на търговски характер на вземането и неговата изискуемост. За да установи основанието на вземането си молителят следва да докаже съществуването на юридическият факт, който поражда вземането, а в случай че длъжникът го оспорва, то той - длъжникът следва да докаже съществуването на такъв юридически факт, който към датата на приключване на съдебното дирене, или правопрекратява вземането или отрича съществуването на твърдения от молителя правопораждащ юридически факт.

При изследване конкретно на въпросите относно наличие на изискуемо парично задължение по търговска сделка на неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ (или свръхзадълженост по чл. 742, ал. 1 от ТЗ) както и при изследване на въпроса дали затрудненията на длъжника са временни или състоянието на неплатежоспособност е обективно и трайно по арг. на чл. 631 от ТЗ съдът ще обсъди събраните по делото доказателства.

Легалното определение на понятието “неплатежоспособност” е дадено в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ, а именно- търговецът да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините,свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособността се предполага съгласно ал. 2 на чл. 608 от ТЗ при спиране на плащанията.

По своята правна същност, неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълни задълженията си, т. е. спирането на плащанията трябва да се дължи на липсата на краткосрочни активи с достатъчна степен на активност да покрият краткосрочните задължения. Неплатежоспособността е фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята му и което се изразява в липсата на налични парични средства, с които да изпълни изискуемите вземания по търговски сделки или публичноправните си задължения. Преценявайки наличието, респ. липсата на това състояние, съдът следва да се съобрази с цялостното обективно икономическо състояние на длъжника, а не единствено с отделни показатели на счетоводните стандарти.


Показатели за ликвидност

При извършване на финансово-икономическия анализ особено внимание следва да се отдели при изчисляване и оценяване на показателите за ликвидност. Те изразяват способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи (без разходите за бъдещи периоди). Дава оценка за възможността за бързото погасяване на наличните краткосрочни задължения, с всички налични краткотрайни активи – материали, стоки, вземания от клиенти, пари по разплащателни сметки и определя платежоспособността в краткосрочен план. Показателите за ликвидност се определят като коефициенти, при изчислението на които се съпоставят активи и задължения.

При изчисляване на коефициентите за ликвидност се прави разграничение на задълженията на краткосрочни и текущи. Текущите задължения са равни на сумата на краткосрочните задължения по баланс, а краткосрочните задължения за изчисляване на коефициентите се получават като от текущите задължения се извади сумата на предстоящите за плащане през годината вноски по дългосрочни заеми.

Коефициент за обща ликвидност – Този коефициент показва доколко наличните краткотрайни активи са достатъчни за обслужване на краткосрочните задължения. Общоприето е коефициента за обща ликвидност да е 1.00, но е желателно да превишава единицата, което означава че предприятието разполага с повече краткотрайни активи от задълженията си и степента на риска да изпадне в състояние на невъзможност за посрещане на задълженията е твърде малка.

Коефициент за бърза ликвидност – показва доколко бързоликвидните краткотрайни активи /вземания, финансови активи и парични средства/ са достатъчни за обслужване на краткосрочните задължения. Общоприетата стойност на този показател е от 0.5 до 1.00, което означава, че бързоликвидните активи трябва да покриват от 50 до 100 % от краткосрочни задължения.

Коефициент за абсолютна ликвидност – този показател характеризира платежоспособността на предприятието при положение, че падежите на текущите задължения са близки до балансовата дата. Той показва способността на предприятието да уреди веднага, във всеки един момент текущите си задължения. Текущите задължения се определят като сума от краткосрочните задължения и предстоящите за плащане през годината суми за погасяване на дългосрочните задължения и трябва да бъде по-голям от 0,2.

Показатели за финансова автономност - количествени характеристики на степента на финансовата независимост на предприятието от кредиторите, характеризират платежоспособността на предприятието в дългосрочен план, финансовата му независимост и способността му да обслужва дългосрочните си задължения.

Коефициент за финансова автономност - определя се степента на финансова независимост на предприятието от кредиторите. Изчислява се чрез съпоставяне на собствения капитал и пасивите. Собственият капитал се определя съгласно чл. 20 от Закона за счетоводството. Коефициентът на финансова автономност следва да бъде със стойност не по-малка от 0,5. Когато коефициента на финансова автономност е под единица, това сочи наличие на превишение на задълженията спрямо собствения капитал, тоест съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имущество и обратно, когато този коефициент е над единица, показва степента на финансова независимост на предприятието от ползването на чужди средства.

Оптималната стойност на този показател е 1.00, т.е. собственият капитал да покрива напълно пасивите. Допустимо е стойността му да падне под 1.00, но не е приемливо да бъде по-малка от 0,5.

Коефициент на задлъжнялост – изразява степента на зависимост на предприятието от сроковете и взискателността на своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този показател обикновено е между 0,33 и 0,5, но трябва да бъде равен или по-малък от 1.00 и показва на 1 лев собствен капитал колко задължения са отчетени. Когато коефициента е по-голям от 1.00, тогава предприятието е зависимо от своите кредитори.

Показателят обращаемостта на материалните активи, характеризира способността на предприятието да използва ефективно материалните запаси на дружеството и да си събира вземанията. Материалните краткотрайни активи се характеризират с най-слаба ликвидност, следователно обращаемостта им трябва да се следи, за да не се получи обездвижване на капитала. По време на стопанската дейност материалните запаси извършват непрестанен кръгооборот. Колкото по-бързо се осъществява този кръгооборот, толкова по-малко ресурси са необходими за нормалното протичане на дейността.

Времетраене на един оборот в дни - показва за колко дни се осъществява един оборот на парите, вложени в съответните краткотрайни активи.

Период на събиране на вземанията показва за колко дни, предприятието събира паричните си средства. Когато фирмата има лоша кредитна политика, финансовия цикъл се удължава.


Престъпление против кредиторите

Съгласно чл. 227б, ал. 1 от НК, търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. За извършено престъпление се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.


Относно несъстоятелност на фирма, моля, свържете се с нас, като отидете на контакти.

3 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички