Търсене
  • адв. Светослав Григоров

Мярка за неотклонение задържане под стража

Актуализирано: сеп 29

Мярката за неотклонение „задържане под стража” е най-тежката мярка за процесуална принуда, търпи се в следствен арест или затвор. Предпоставките за взимането ѝ са следните:

  1. Обосновано предположение за извършване на инкриминираното деяние;

  2. Наказателното производство да е за престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” или по-тежко;

  3. Опасност от укриване;

  4. Опасност от извършване на друго престъпление.

Първата абсолютна предпоставка е установяването на обосновано предположение за извършване на престъплението от обвиняемия. Кумулативно се изисква да е налице и опасност от укриване или от извършване на престъпление.


Обосновано предположение за извършване на престъпление представлява фактически и правен извод, базиран на събраните годни и относими доказателства;


Досъдебното производство да е за престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” или по-тежко. За да бъде ограничето правото на свободно предвижване, необходимо е да бъде предвидено такова наказание за деянието.


Опасност от укриване има, когато лицето няма документи за самоличност или не е с установен адрес.

Наличието на реална опасност за извършване на престъпление се обосновава при наличие обременено съдебно минало със скорошни осъждания преди сегашното деяние, осъждания за тежки престъпления, за множество престъпления от един и същи вид. Осъждания преди много време или за леки престъпления, водят до извод за нисък риск от извършване на ново престъпление. Други неприключили наказателни производства, както и полицейски регистрации не се вземат предвид от съда, като основателна предпоставка за задържане.

Чл. 63, ал. 2 от НПК предвижда презумпция за наличието на реална опасност от извършване на престъпление, когато обвиняемият е бил привлечен:

- за извършено престъпление при условията на рецидив или повторност;

- за тежко умишлено престъпление и е бил осъждан за тежко умишлено престъпление от общ характер, като му е било наложено наказание поне една година „лишаване от свобода”, изпълнението на което не е било отложено;

- за престъпление, за което е предвидено наказание не по- малко от

десет години „лишаване от свобода”.

Презумпциите са оборими и задържането не може да се базира само на тях.


За да отговорим на Вашите въпроси, свържете се с нас, като отидете на контакти.

7 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички