Търсене
  • адв. Светослав Григоров

Oбезщетение при отчуждаване на недвижим имот

Актуализирано: преди 4 дни

Производството по отчуждаване започва по инициатива на кмета на съответната община, като на основание чл. 25, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Закона за общинската собственост, се издава заповед за отчуждаване на поземлен имот във връзка с предвидено изграждане на обект публична общинска собственост.


В заповедта се посочва идентификатора на имота, собственика му и размера на определеното парично обезщетение. При съмнение, че не е спазена процедурата по отчуждаване или че определеното обезщетение е в занижен размер, заповедта може да бъде обжалвана чрез Дирекция "Инвестиционно отчуждаване" пред Административен съд в 14-дневен срок от връчването ѝ по реда на АПК. Производството се развива в по-кратки срокове, като в 3-дневен срок от получаването на жалбата съдът насрочва делото в 7-дневен срок. Призоваването на страните се извършва най-късно 3 дни преди съдебното заседание. Делото пред административния съд приключва в срок до 2 месеца от подаването на жалбата. Съдът обявява решението в 7-дневен срок след последното заседание. Решението на съда е окончателно, не подлежи на обжалване.


Жалбата се подава в 3 екземпляра ведно със следните доказателства: документ за собственост на недвижимия имот;данъчна оценка;скица на поземления имот; банково платежно нареждане за заплатена държавна такса в размер на 50 лева.В производството пред съда се прави се проверка за законосъобразност на издадената заповед, като се следи дали е издадена от компетентен административен орган, дали е в предписаната от закона форма – мотивирана писмена заповед, като при издаването й да не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е спазена процедурата, според глава ІІІ на ЗОбС – „Принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за общински нужди”.


Ако няма процесуално-правни нарушения при издаването на заповедта, може да бъде оспорена при противоречие с материално-правните разпоредби, ако целта на закона, с осъществяването на мероприятието с обществено значение, заради което се извършва отчуждаването, не е определено равностойно парично обезщетение за собствениците на принудително отчуждавания имот. Чл. 21, ал. 1 и чл. 22, ал. 5 от Закона за общинската собственост във връзка с § 1 от ДР на ЗОбС предвижда изплащане на равностойно парично обезщетение, определено по пазарни цени с цел защита интересите на собственика, тъй като той няма възможността да се разпорежда свободно с имота си.


За да се установи реалната пазарна цена на имота, от съда се иска допускане на съдебно-оценителна експертиза и след като вещото лице се запознае с материалите по делото и на място установи направени подобрения, изготвя заключение със задача: да извърши проверка за наличието на извършени продажби на имоти, с характеристики близки до характеристиката на процесния имот за период 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в Службата по вписванията по местонахождението на имота, като посочи техните номера и работи по регламентираните методи и да установи, каква е действителната пазарна цена на процесния имот и определи размера на обезщетението, което следва да бъде изплатено за идеалните части предмет на отчуждаване и направените подобрения в имота. Внася се депозит за вещо лице в размер определен от съда, обичайно около 300 лева.


Съдът с решението си изменя заповедта на кмета на общината в частта, с която е определен размер на парично обезщетение за отчуждения имот, като увеличава размера на паричното обезщетение до установеното в експертизата на вещото лице. Решението влиза в сила и не може да се обжалва. Подава се молба до съдията да издаде изпълнителен лист, за който се заплаща 5 лева, за направените разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Изпълнителният лист се предявява пред кмета на общината, като се посочва и банкова сметка, където да бъде преведена сумата.


Относно заплащането на обезщетението за отчуждаване на имота, ако е обременен с вещни тежести дължимото парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекарния кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворение. При наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично обезщетение се внася в банка и служи за обезпечение. Ако имотът няма тежести, обезщетението се изплаща на собственика.


При нужда от правна защита и съдействие за обжалване на заповед за отчуждаване на имот, моля да се свържете с нас чрез контактната форма.

©2020 Адвокатско дружество "Станев и Григоров"

София, България