Забрана за доближаване до пострадалия, като мярка за процесуална принуда, се налага когато не съществува сериозен риск за извършване на престъпление от страна на подсъдимия срещу личността или имуществото на пострадалия или негови близки. На обвиняемия може да се забрани:
- непосредствено доближаване до пострадалия;
- осъществяването на контакт с пострадалия във всякаква форма;
- посещаването на определени места, където пострадалият се намира.
Мярката за процесуална принуда е в интерес на пострадалия и целта ѝ е да му осигури спокойствие. Може да се наложи по искане на пострадалия до прокурора, след разрешението на съда. Необходимо е да е налице реална опасност за засягане на спокойствието и сигурността на пострадалия, от страна на обвиняемия.
Забрана за доближаване до пострадалия. Процедура.
Право да поискат вземане на мярка забрана за доближаване до пострадалия:
- прокурорът, със съгласие на пострадалия;
- пострадалият.
Компетентен да разгледа молбата и да се произнесе по основателността ѝ е едноличен състав от първоинстанционният съд по обвинението.
В производството задължително участват прокурорът, пострадалият и обвиняемият. Делото се разглежда в същия ден на внасянето на искането.
Производството протича в открито съдебно заседание, като съдът изслушва становището на страните. Произнася се с определение, което е окончателно. Мотивира го по отношение на изложените в заседанието доводи. При основателно искане, забранява се на обвиняемия да доближава непосредствено пострадалия. При неоснователно искане, оставя без уважение предложението/молбата.
При неспазване на взетата мярка за процесуална принуда са налице предпоставките за изменение на мярката с по-тежка.
По време на производството може да се отмени само по искане на пострадалия до съда.
Забраната се отменя автоматично с приключване на наказателното производство.
Относно забрана за доближаване до пострадалия, свържете се с нас, като отидете на контакти.
Comentarios